АНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ „КАЛЕТО“
Лесопарк „Калето” е горист хълм, разположен в северната част на града на 515 м надморска височина и е естествен лесопарк на Берковица. Сондажните проучвания и археологическите разкопки са започнали през 1961 година под ръководството на вече покойната ст. н. с. Димитрина Джонова.
Крепостта на калето е възникнала през тракийско време. По-късно през ΙV – V век е преизградена, затова се назовава късноантична. Изградена е на три тераси с три крепостни стени във формата на елипса, ориентирана по дължина изток – запад. Външната крепостна стена е разкрита почти изцяло. Тя е зидана от ломен камък и е с дебелина 1,30 метра.
Откритите две раннохристиянски църкви (базилики) са изградени малко по-късно и затова са прилепени във външната крепостна стена.
Едната има самостоятелен обособен двор и се намира на южния склон. Тя е епархийска (владишка), в нея е стояло духовенството. В двора освен базиликата е изграден и малък баптистерий с вграден в абсидата (олтарното пространство) купел. Баптистерият е еднокорабна (с един покрив) сграда с абсида, която е служила за кръщаване. В нея на изток е изграден купелът за кръщаване (писцината), на запад огнището за приготвяне на водата и храната, както и място за сядане по цялата дължина. Тази кръщелна сграда е уникална. Базиликата е трикорабна, едноабсидна с открит притвор. Абсидата отвън е тристранна, а отвътре подковообразна. В абсидата е изграден ситрон с епископски трон. Отделните кораби на базиликата с крепостната стена дават основание тя да се отнесе към началото на V век.
В източния край на крепостта е разкрита цялостно втората раннохристиянска църква, която е била предназначена за обикновените граждани и войни. Тя също е трикорабна, като средният кораб (покрив) е по-висок.
На втората тераса, на различно разстояние от външната стена, е изградена втора крепостна стена. Тя има същия характер и дебелина. На северозапад е открита триъгълна бойна кула. На втората тераса, освен късноантичните строежи, са открити зидове от Втората българска държава.
Третата тераса е на билото. Там личат базите на колони, вероятно от античен храм. Сега от четирите страни на почти правоъгълната тераса стоят останки от крепостен зид с дебелина на стените до 2 м, зидани от ломен камък и кал с дървени пояси. Този строеж също е отнесен към епохата на Втората българска държава.
Берковското кале е една от многобройните крепости, които са охранявали Византийската империя. То има оптическа връзка с крепостите по поречието на реките Огоста, Бързия, Ботуня и Златица. При добра сигнализация е включвано в отбранителните военни действия. Над югоизточния склон, през ранните периоди на римската епоха, също е имало живот, свързан с рударството и плавенето на злато, но укрепването на калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение е започнало през VI век. Преживяло големи разрушения, то е изоставено и през Втората българска държава отново е укрепено.
Крепостната порта все още не е разкрита. Предполага се, че се намира в северната част, където крепостната стена е напълно разрушена. Това разрушаване е станало вероятно през 1876 – 1877 година, когато османлиите мобилизират населението на Берковица да направи път до крепостта и вал върху втората крепостна стена. Върху вала поставят топове. Феликс Каниц пише, че „възвишението, на което се намираше крепостта, беше заобиколено от здрав редут”.
