На 1 април 2014 г. в Етнографския музей официално бе открита изложбата „Берковица моя съдба“ –акварел и склумикс на ВалентинПешков и текстилни платна на неговата майка Парашкева Пешкова. Сред гостите на събитието бяха инж. Юлиян Иванов, председател на ОбС –Берковица, зам. кметът Радослав Найденов, общински съветници, културни дейци, приятели на творците и общественици. Валентин Пешков е учител, родолюбец, земеделец, майстор на чудати фигурки, а сега и художник. Но неговата кауза, както го представиха е да бъде оптимист. Изложбата на майка и син включва уникални фигури от камък, акварелни творби и текстилни платна.
Прекрасната каменна колекция на Вальо Пешков, с персонажи от родната фауна е създадена с много вкус, въображение и майсторлък. Риби, птици, костенурки и други животни са в пъстрата палитра от пластичните фигури.
Обичана и усъвършенствана от редица български творци, акварелната техника носи особено очарование и въздействие. Произведенията, изпълнени в акварел – независимо дали са спонтанни и леки ескизи, или майсторски изградени завършени творби, дали са портрети, пейзажи, композиции или артистични импресии – привличат със своята непосредственост и поетичност. Изключително красивите текстилни платна на Парашкева Пешкова видяха гостите на 
изложбата „Берковица моя съдба“. Всяко от платната носи духа на своя автор.
И Валентин Пешков, като големия писател Йордан Радичков, слага душа на всяко от своите произведения и ги пуска да пеят по вечните пътища на България. Но най-важното, което Вальо Пешков ми напомни днес е, че: “Бог ни е сложил в каруцата си, но историите си ги създаваме самите ние.”
