На 12 март 2019 г. в къща-музей „Иван Вазов“ тържествено се отбеляза 140-годишнината от пристигането на Вазов в града под Ком. Обявената в програмата визита на гостите от къща-музей „Иван Вазов“, гр. София и директорът на Национален литературен музей, г-н Атанас Капралов не се състоя поради стекли се непредвидени обстоятелства. Промяната на сценария на мероприятието не попречи на Музеен комплекс – Берковица да организира едно прекрасно събитие за всички, които го уважиха. Рецитал, песни, кратък филм и четения върнаха гостите назад във времето, когато патриарха на българската литература е пребивавал в Берковица.
Преди 140 години Иван Вазов пристига в Берковица, за да бъде председател на Окръжния съд. Първоначално той е бил на служба в Русе, но заболява белодробно и по препоръка на лекарите се премества в планинския град Берковица. Вазов пътува от Русе до Лом с австрийски кораб, от там наема файтон и пристига в Берковица. Бил е облечен в униформа на съдия – с черен редингот, със златни еполетни копчета и червена фуражка. Иван Вазов живее в 
няколко къщи в Берковица, като последната къща, в която пребивава е запазена. Това е голяма къща на търговец – бей, търгувал със сърмени платове. Иван Вазов пребивава в Берковица 17 месеца – от 7 март 1879 г. до 18 септември 1880 г. и завинаги свързва името си с града. Това е активен творчески период за Вазов. Тук пише поемата „Грамада“, повестта „Митрофан и Дормидолски“, разказът „Белимелецът“ и прочутото си стихотворение „Малини“. Иван Вазов е вторият и последен съдия на Окръжен съд – Берковица. Минавайки години след това през града той възкликва: „А ТЕБЕ, БЕРКОВИЦЕ, ПРИВЕТ БЛАГОДАРСТВЕН ОТ ТВОЯ СЛУЧАЕН НЯКОГАШЕН ГОСТЕНИН.“
