„Тук е останала частица от Радичков. Аз съм убеден, че той сега ни наблюдава отгоре, закриля и вдъхновява…“ – с тези думи кметът на Община Берковица инж. Милчо Доцов се обърна към събралите се общественици, ученици, учители, директори на учебни заведения и роднини на големия писател, сред които скъпите гости на Берковица – Димитър Радичков-син и Йордан Радичков-внук.
Днес от 11:00 часа пред Дървото на живота Берковица тържествено отбеляза 89-годишнината от рождението на Йордан Радичков. Местни краеведи, Татяна Попова и Мария Иванова, припомниха за живота и 
делото на ненадминатия майстор на късия разказ. Кметът инж. Милчо Доцов връчи годишната награда за изключителен принос към Община Берковица за 2018 г. на Йордан Радичков-внук за приноса му в културния живот на общината и популяризиране на берковския край. Инж. Доцов призова: „Нека всички да бъдем достойни последователи на Йордан Радичков. Той е човекът, който каза голямото изречение: „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“…Той е човекът, който пише за природата. Сигурно си спомняте неговата приказка за сянката на магарето? В нея има частица загатнато за нашия северозападен инат, който природата 
ни е дарила, и благодарение, на който оцеляваме и се борим да развиваме нашия край. Аз се радвам, че общината дълбоко оценява през последните години делото и живота на Йордан Радичков. Знаете, че предстои да открием културен център „Йордан Радичков“, който определено се надявам да се развие като едно културно средище и един нов туристически обект за Берковица. Убеден съм, че всички ние, всички бъдещи управници на Берковица и поколенията ще ценят името на Радичков, ще отдават своята почит и признателност към него, ще се запознават с творчеството му, за утвърждаване името на Берковица. Честит празник!“
„Ето кое му е хубавото на въздуха, който ние всички вдишваме и издишваме с надеждата, че ще живеем, защото е казано, че докато дишаме, трябва да се надяваме! Ако въздухът бе видим, то едва ли някой ще вземе без погнуса дори една глътка от него.“
/“Ибис“ Йордан Радичков/
