Природни забележителности

ВРЪХ КАМАРА

В красивия Берковски Балкан високо горе, обграден от мъгли и ветрове е разположен връх Камара. Името му е дадено от народа поради неговата големина – върха е огромен като площ, и от него надолу към долините се спускат едни от най – красивите планински била – Расоватото било, Къси рид, Дебели рид, било Тузлата. От връх Камара водят началото си много планински ручеи, поточета и малки рекички.

Връх Камара е разположен северозападно от връх Голям Ком, и е с височина 1915 м. От него се откриват красиви панорамни гледки във всички посоки – на юг и югоизток към връх Голям Ком, Среден и Малък Ком, било Козница, Врачанския Балкан, Берковското поле и град Берковица, на североизток – язовир Огоста и Предбалкана, на северозапад силуетите на върховете Копрен, Трите чуки, Миджур, а на запад – връх Сребърна. В подножието на връх Камара от северната страна се намира прочутият за региона Конярски кладенец, свързан с интригуващи легенди, съхранени от народната памет и запазени за поколенията. Дори през лятото трудно могат да се извадят последователно десет камъчета от кладенеца без да измръзнат пръстите на посетителя. Водата на кладенеца е ледено студена. Днес на мястото е изградена чешма с течаща вода.

Легенда за Конярски кладенец
В красивия Берковски балкан високо горе, обграден от мъгли и ветрове е разположен връх Камара. Името му е дадено от народа поради неговата големина – върха е огромен като площ, и от него надолу към долините се спускат едни от най – красивите планински била – Расоватото било, Къси рид, Дебели рид, било Тузлата. От връх Камара водят началото си много планински ручеи, поточета и малки рекички. Но най – известен и популярен в Берковския балкан е Конярски кладенец, който се намира от северната страна на връх Камара, в западната част на равнината „Циганско поле“. Кладенчето е дар за всички, особено в летните жеги, когато морен пътник може да приседне наоколо и утоли жаждата си. Интересни легенди се разказват вечер около планинския огън, където уморените от дългия ден планинари си почиват на сладки приказки. Едни от тях са легендите за Конярски кладенец.
Според едно от преданията, Зевс поставил спешна задача на своя син Персей, който яхнал крилатия кон Пегас и препуснал на север, към нашите земи. Прелитайки над връх Камара, умореното животно стъпило с единия си крак за миг на земята, и се оттласнало, за да продължи пътя си. Там където копитото му докоснало замята, бликнал кладенец, по – късно наречен конярски кладенец.
Друго предание разказва, че голям керван, изкачващ Берковския балкан през връх Здравченица, замръкнал до кладенеца. Хората, уморени от дългия и труден път през планината, разпрегнали конете да пасат през нощта, и заспали около огъня. Изпотените коне, оставени без надзор, се напили с леденостудената вода от кладенеца, и починали до един. На сутринта ужасените стопани разбрали своята грешка.
Оттогава името на кладенеца е „Конярски кладенец“, и едно е сигурно за него – водата му наистина е леденостудена. Даже в най – горещите летни дни човек трудно може да извади последователно десет камъчета от водата на кладенчето, без да му измръзнат пръстите. Днес на мястото е изградена чешма с два чучура, която тече и през зимата, и през лятото. Мястото на истинският кладенец се намира на около стотина метра по-ниско в ливадата срещу сега съществуващата чешма.
Легендата за Конярски кладенец е обобщена и разказана от Илиян Иванов.