Седянката е тържество за всеки българин, стар и млад. Всеки отива да се научи или да научи другите, да се весели, да пее, да играе и да поприказва с другари и приятели. Момците и момите слушат разказите на старите и тия разкази им служат като закон – пътеводител в живота. Старите разказват, това което знаят по народното предание, което са им разказвали техните деди и което са пазили свято без изменение в своята памет… На седенките излизат на показ всички вярвания, тук е цялата българска литература, тук е школата, в която се възпитава младото поколение. На 11 февруари 2015 г. в село Слатина бе възсатновен народния обичай „седянка“.
Демонстрираха се основните в миналото женски занаяти – предене, шиене, плетене и др. Край софрата на сладки приказки бяха хората от пенсионерски клуб „Сладък извор“ и песнопойците от група „Слатински глас“. Диалозите и песните бяха почерпани от автентичния местен фолклор. Възстановката включваше и аранжирана стая с традиционния за село Слатина интериор на дом. За съжаление този вид събирания и веселби не са достигнали до нас, изчезвайки напълно през средата на миналия век. Сега можем да ги видим единствено в някое българско село и на сцената на някое читалище. Целта е красивия народен обичай „седянка“ да го изживеем истински, всички заедно, така както е било – равни един с друг, като всеки участва пълноценно по начин, който е типичен за него самия.
