„Никой не е по- голям от хляба” – гласи една мъдра българска пословица. Тя изразява голямото ни уважение и преклонение към хляба, защото за нас, българите, той не е само храна, но и символ на живот, на успех, на благополучие. Какво е нашето отношение днес към хляба? Тачим ли го като нашите предци, които са прибирали грижливо всяка троха, или сме готови да изхвърлим неизядената си закуска в кошчето? Знаем ли какъв път изминава хлябът, докато стигне до трапезата ни, или смятаме, че идва просто от най-близкия магазин. Какво означават метафорите „горчив хляб”, „взеха си хляба в ръцете”? Защо по стара българска традиция посрещаме скъпите ни гости с хляб и сол, а обредните хлябове заемат специално място на всеки християнски празник? На тези въпроси и много други си отговориха учениците от 5.а клас с помощта на своята гостенка госпожа Жана Маринова.
А най-интересният и емоционален момент за всички бе разговорът за присъствието на хляба като приказен герой в българския фолклор – приказки, поговорки и най-вече гатанки. Накрая, когато госпожа Крумова разчупи празничната пита, за да раздаде по парче на всекиго, потопено в шарена сол, то се услади на всички. Защото това е нашият хляб, хлябът, който присъства в молитвите ни.
