Природни забележителности

ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ХАЙДУШКИ ВОДОПАДИ“

Защитена местност „Хайдушки водопади“ е разположена дълбоко в планината, на около 7-8км.от центъра на град Берковица в западна посока. Изходен пункт от града е завод Мрамор в кв.Беговица, откъдето разстоянието до водопадите е около 5 км. Те се намират в рядко красивата долина на Голяма река, където се събират водите на реките Ценкова, Сливашка и Средна бара. Спускайки се стремглаво, тук на известно разстояние те текат бавно и изведнъж с грохот се хвърлят от скалите между цепнатините и скочили, тутакси се хвърлят още веднъж и разбити на бяла пяна, се сливат, за да поемат към града. Неописуема е прелестта на това място край водопадите. На матово-зеления фон прекрасно хармонират покритите със сребристи лишеи и сладка папрат тъмни скали. Наблюдавайки водопадите, туристът изпитва чувството, че се намира в тайнствено, вълшебно място. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от разбиващите се на прах водни струи. Заслушан в този грохот, човек не може да не си спомни за безстрашните хайдути обитавали тези места, и за интересните предания свързани с тях. Почти целогодишно мястото е доста посещавано, особено в летните горещини, където под прохладата на вековните буки и ледените води на реката, посетителите си отпочиват на скалите, където са седели и съвещавали хайдутите, и мълчаливо се наслаждават на чудната красота, сякаш са дошли да отдадат почит на легендарните народни защитници, на които са наречени водопадите. За мястото и храбрите хайдути през вековете са достигнали до нас интересни легенди. Защитена местност „Хайдушки водопади“ е начало на едни от най – атрактивните планински туристически маршрути в Берковския балкан. Един от тях е и живописният маршрут от Хайдушките водопади до връх Голям Ком през било Тузлата, включващ се в крайната отсечка на Международния пешеходен туристически маршрут Е 3 „Ком – Емине“.

Легенда за хайдушките водопади
В самото сърце на Берковската планина, там, където събират буйните си води трите реки – Сливашка, Средна и Ценкова бара, в сянката на огромните буки се намират два живописни водопада, познати от турско време като „Хайдушки водопади“.
Особено красиви са водопадите пролетно време, когато пенливите планински потоци се спускат стремглаво от планинските върхове, надбягват се надолу по дъната на долините, и тук, на това място правят красиви скокове надолу към вировете. Оттук буйните води на реката, добила мощ от сливането на трите реки, още по- силно се хвърлят между скали и каменни прагове, за да достигнат след някое време Берковица, подсилени от още притоци, отляво и от дясно на долината. Всичката тая красота, разположена под вековните огромни буки, придава на мястото особена тайнственост и загадъчност. Тази тайнственост се допълва и от преданията за народните закрилници – хайдутите, обитавали тези места. Дори в слънчев ден под дебелата сянка на буките, мястото около водопадите е тъмно и усойно, заобиколено от високите била на Клюндера, Тузлата, Дебели рид, Дългото било. А с настъпването на нощта водопадите изглеждат още по – страховито. Точно тази им тайнственост е привлякла и приютила народните закрилници – хайдутите. В онези черни и мрачни времена на робство, най – смелите и силни мъже на майка България излизали в балкана, да отмъстят – кой за сестра и родители, кой за либе.. Атакували те бейските чардаци и конаци, погвали паши и бирници, мъстели за онеправданите български сиромаси.
Много пъти турците опитвали да хванат хайдутите, поставяли им клопки и капани, преследвали ги с голяма потеря, обграждали ги, но всеки път, когато народните закрилници достигали до водопадите, следите им се губели. Понякога, когато турците били много, оставали дълго време край водопадите, с надеждата да хванат някой хайдутин, друг път хайдутите сами се появявали, незнайно от къде, и убивали колкото могат от неприятелите си. След това изведнъж изчезвали, пак незнайно къде. Преданието разказва, че зад голям камък на единия водопад имало вход на пещера, в която хайдутите влизали, когато били преследвани. Пещерата имала няколко разклонения. Едни водели навътре под планината, други завивали и се връщали в посока Берковица. Явно това давало възможност на хайдутите да се явяват в гръб на турците, и да убиват колкото могат от тях. С течение на времето никой турчин не смеел да пристъпи дори денем към водопадите, камо ли нощем. Не знаели насилниците откъде я камък или нож ще излети, или пък куршум ще изсвири. Водопадите станали непристъпна крепост на народните закрилници.
И днес, едно от нещата с които се гордее Берковица, е красивата местност с водопадите, разположена в полите на Берковския балкан, обвита в тайнство и загадъчност, местността Хайдушки водопади.
Историческите факти сочат, че в Берковския край са се подвизавали голям брой хайдушки чети. Това са четите на Ангел Войвода, на Момчил Войвода, на Стефан хайдуко от Гушанци, на Димитър Джунин, на Маринко – комита от Черкаски, на Ердан Войвода, на Войводите Коста, Яким, Вълчан, Мартин, на Минча Войвода.
Легендата за Хайдушките водопади е обобщена и разказана от Илиян Иванов.