На 31 януари 2014г. от 17.30 часа в ДЦ „Камбанка“ в Берковица на среща-разговор ще бъде представена книгата на Роси Савова – „Въглени за късна есен“. Премиерата на книгата се проведе тържествено в гр. София на 17.01.2014 г. в присъствието на Слави Георгиев – Председател на Съюза на българските писатели, известни поети, писатели и литературни критици, близки и приятели на авторката.
ЗАПОВЯДАЙТЕ!
На 7 януари 2014 г. излезе от печат поетичната книга “Въглени за късна есен” на Росица Ангелова Савова
Росица Ангелова Савова е родена през 1958 г. в гр. Берковица, област Монтана. На родителите ú, учителите Миланка и Ангел Ангелови, е заслугата да обикне книгите и с тяхната подкрепа да започне да се занимава с литература от ранна детска възраст.
Средно образование Роси Савова завършва във ІІ-ро ОУ “Христо Смирненски” и гимназия “Д-р Иван Панов” в Берковица. Продължава в ИНДУ “Лазар Станев” в гр. Плевен. По-късно завършва Начална училищна педагогика във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
Дълги години живее гр. Севлиево. Работи като начален учител, а по-късно като завеждащ сектор културно-масова работа в Дом на културата към завод “Ненко Илиев” (сега ЕМКА). Там пише стихове и сценарии. Член е на редакционния екип на заводски вестник „Червено знаме”. Председател е на литературен клуб.
Участва в републиканските фестивали за художествена самодейност от 1981 до 1987 год. и има много общински, областни и републикански отличия. Носител е на сребърен и бронзов медал за поезия.
В момента е учител в СОУ „Христо Ботев” – град Козлодуй.
Пише поезия за деца и възрастни, проза, сатира и детски пиеси.
Творби на Роси Савова са публикувани във вестниците „Народна младеж”, „Балканско знаме” (Габрово), „Росица” (Севлиево), „Ком” (Берковица), в литературен алманах „Бразди”, в електронните вестници „Ботевски глас” и “Меломан” (Козлодуй).
Нейни стихове са печатани и в чужбина – през 1984 г. в превод на украински във вестник „Заря” и през 2010 г. в сайт на българската културна общност в Чикаго.
Участва в VІ национален конкурс “Очи за себе си” на сайт “ХуЛите” и галерия “Актив АРТ” – гр. Варна, където стихотворението ú „Неделя” е номинирано в първите 10 сред 250 участвали. На следващия VІІ конкурс получава ІІ-ра награда за проза с разказа “Ало, ало”. В същия сайт за нова българска литература публикува поезия и проза под името Valchebnica. Има публикации и в литературен сайт „Откровения”.
През 2008 год. е отпечатана стихосбирката ú “Вълшебства” – частно уникатно издание в ограничен тираж, ръчна изработка.
На 7 януари тази година излезе последната книга на Роси Савова – “Въглени за късна есен”. Тя е сред юбилейните 10 книги на издателство “ХуЛите”. Художник на книгата е Рая Христова. Отговорен редактор – Ники Комедвенска. Графично оформление и предпечат – Светла Стайкова.
Няколко въглена и една стоплена есен
Късна е тази книга на Роси Савова, но затова пък е събрал мъдростта и опита на няколко житейски сезона. Тази толкова женска поезия е приютила в себе си и топлината на семейното огнище, и всички среднощни съмнения, и цялата болка на живота. Тя може да те погали като милувка, но и да те повали като удар с чук…
Стоте лица на жената – непредсказуема, ласкава и загадъчна… Тази, която може да превърне живота си в орисия на мъжа до себе си, да му стане „дъб в усоето и стих неписан”, да прости откраднатите мисли по съперницата, но не се заблуждавай, драги ми Читателю – усети ли предателството на любимия, няма прошка: „свит юмрук и… десен прав”.
Завладяваща е тази ретроспекция на живота – завладяваща като изповед, но и като равносметка: понякога омиротворена като приспивните вълни на морето, понякога горчива до невъзможност от предателства…
Но над всичко това се извисява топлината на дома – една позабравена ценност в студената човешка зима. Домът, който е отворен винаги за децата, за приятелите. Домът с всичките наши делници, но най-вече с празниците… А е толкова трудно да създадеш такъв дом, повярвай ми, Читателю!
И докато пътувах по страниците на тази книга, все едно си бях у дома – сред топлината и уюта на няколко въглена и една стоплена житейска есен…
Пожелавам тази топлина и на теб, неизвестни Читателю!
Ники Комедвенска
