Четвърто поколение грънчари представи в Берковица изложба керамика „Над един век традиция“. Николай и Ралица Йовкови /баща и дъщеря/ от известна троянска фамилия на майстори очароваха със своите произведения посетителите на изложбата.
Основата на грънчарския занаят във фамилия Йовкови поставя най-възрастният – Йовко Баев Стоянов. Роден е в края на ХІХ век в село Абланица, Ловешко. Едва навършил дванадесет години, вече е минал през задължителното чиракуване, достойно кандидатства и получава сертификат за майсторство.
Синът на Йовко Баев Стоянов – Стоян Йовков, продължава родовата традиция в практикуването на грънчарския занаят. След като завършва с отличие грънчарското училище в град София, той става преподавател в керамичното училище в родния Троян. Участва в множество изложби в страната и чужбина, където печели медали и отличия.
Семейната традиция в грънчарството определя съдбата и на сина на Стоян Йовков – Николай Стоянов Йовков. Роден през 1948 г., той расте с мелодичния напев на грънчарското колело и отрано се посвещава на семейния занаят. Негови творби притежават и множество частни колекционери във Франция, Швейцария, Япония, Италия, САЩ и др. Участва в Международното биенале в Льо Ман 
(Франция). Носител е на наградата „Сребърна хлопка” в майсторската надппревара „Грънчарството” в дните на Международния панаир на народните занаяти „Етър 2008” – град Габрово. Николай Йовков с любов съхранява произведенията, работени от неговия баща и дядо. А грънчарската работилница е своеобразен музей, в който са събирани оригиналните колекции на четири поколения. Това са рисуваните с четка или гравирани в техника „сграфито” флорални мотиви, птици, палмети, розети и други. Едни от любимите форми са на стомна „шегаджийка”, двоен бардук, павурче за ракия, гювечи, кани за вино и др. Тези съдове имат своя специфична особеност, характерна за стила на майстора, но всички те са естествено продължение на формата и украсата, завещана от предците майстори грънчари.
В грънчарската работилница своя територия имат вече и дъщерите на Николай Йовков – Ралица и Станислава Йовкови. Запазили собственото си модерно виждане за занаята и визията на керамичните произведения, младите керамички носят заряда на грънчарите от целия род и успешно продължават традицията. „Избрах корените” – ще заяви Ралица Николаева Йовкова, когато е изправена пред дилемата да продължи ли традицията на занаята и да се върне в родния град Троян или да избере големия град и неговите по-големи перспективи.
Ралица Йовкова е родена на 22 юни 1978 г. в град Троян, в семейството на учители. Най-голяма роля за развитието й като творец оказва бащата – Николай Йовков. През 1996 г. завършва СХУПИ – Троян и същата година е приета в Художествената академия в София. Дипломира се през 2001 г. и се връща в родния си град Троян. Завръща се в ателието и избира работата с глината. От есента на 2002 г. Ралица Йовкова е преподавател по керамика и рисуване в СХУПИ – Троян. През 2002 г. Музеят на занаятите в Троян организира изложба керамика на фамилия Йовкови – четири поколения. Младата керамичка заедно със своя баща участва в биеналето в Тюфе/Правел (Франция) през 2007 г. През 2009 г. участва в керамичното биенале в гр. Каруж – Швейцария, където е единствената българка, избрана измежду 818 кандидата от цял свят. Творбата й е включена в каталога на конкурса. Нейни произведения са в колекции извън пределите на България. Ралица Йовкова има две дъщери – близначките Александра и Йоана.
И така традицията продължава в една прочута троянска фамилия, а мирисът на глина стои в началото на изконното българско изкуство…
