Актуални Новини

ОТБЕЛЯЗВАМЕ ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ – СПАСОВДЕН

Православната църква отбелязва Възнесение Господне. Празникът се нарича още Четиридесетница и Спасовден.

Празникът се чества на 40-ия ден от Христовото Възкресение. На този ден, придружен от учениците си и от своята майка, Христос се качва на Елеонската планина и благославяйки ги, се възкачва на небето. С възнесението Бог завършва делото на спасението.

„Спасовден“ етимологически е свързан с думата спасение. Винаги се пада в четвъртък и е последният от седемте Велики четвъртъка. Дотогава традицията изисква  всички да се поздравяват с „Христос воскресе“.

Вярва се, че колкото хора са умрели през годината, духовете им свободно ходят на земята до Спасовден. Тогава господ ги прибира при себе си. Затова в събота след  него се отбелязва спасовската, наречена още Черешова задушница, на която освен хляб и жито, за помен на умрелите се раздава и от първите череши.

Спасовден е свързан и с плодородието. Спасовден се почита против градушка и гръмотевици. Поверието гласи, че ако на този ден вали, годината ще е благодатна.

Строго се спазват забрани да не се удря и чука, да не се пипа бяла вълна, бяла дреха, да не се работи земеделска работа, да не се бие дете и животно.

Със Спасовден се свързва и произходът на израза „Те ти, булка, Спасовден“, който е обвит в мистерия. Всеки регион в България обаче има своя версия на това кога е споменат за първи път. Задължително носи еротичен привкус, дори в повечето случаи разказът е директен. Причината е в народното вярване, че на Спасовден се лекува женското безплодие и тогава булките е можело да бъдат интимни с различни мъже без това да се брои за изневяра. Изразът се използва и до ден днешен с ирония, когато някой е изненадан от необикновена ситуация.

Спасовден се празнува като професионален празник на шофьори, хлебари и сладкари. На празника в някои градове се провеждат ретро паради със стари автомобили.

Спас, Спаска и техните производни имат имен ден.