Актуални Новини

ПАВЕЛ ПАВЛОВ: ЗАЧЕНАТ СЪМ НА ВОДЕНИЦА, А СЪМ РОДЕН НА ГАРА

74335863_680643509128091_7135835300399415296_nШепа спомени за титани на актьорското майсторство като Невена Коканова, Леда Тасева, Антон Горчев, Катя Паскалева, Николай Бинев, Наум Шопов, Коста Цонев, Андрей Чапразов и много други, развълнуваха до сълзи берковската общественост в сряда вечерта. Тогава се проведе среща с режисьора, сценарист и писател Павел Павлов.

Събитието бе открито от  Борислав Костов, приятел  на Павел Павлов, с когото са завършили прочутата Ловешка езикова гимназия, увековечена в култовия филм „Вчера”. Костов припомни онези 75223694_2661598613878405_3925306543234351104_nпрекрасни вечери, когато във всеки български дом през синия екран отваряше завеси телевизионният театър – истинско явление в родната култура, формирала много естетически вкус у народа ни.

Леко, затрогващо, извисяващо и смешно премина вечерта с рицаря на българската култура. Времето не стигна  на аудиторията да се докосне поне за малко до богатата му биография, до творчеството му и най-вече до спомените му за неговите приятели  – онези обичани и  незабравими артисти, писатели, художници,  които носи в сърцето си всеки българин и с които е другарувал през своя живот Павел Павлов.

73323456_750869435395481_9094435293267755008_nТой се оказа изключително забавен и завладяващ. Павел Павлов, освен режисьор, е и умел писател, и невероятен разказвач с богато чувство за хумор.

Домът му винаги е бил отворен за приятели. Днес тъгува, когато ги спомене, казва, че на небето го чака цяла ангелска трупа.

Режисьорът пази много интересни спомени и аромати от своето детство, от дядо си, който е бил учител, но имал и воденица, от времето, прекарано с него сред природата. Е, на тази воденица той е бил заченат според разказа му, а случайно се родил на гара Червен бряг.

Затова и до днес аз бъбря много, както мели воденицата, и все пътувам, с намигване сподели Павел Павлов.

Журналисти ме нарекоха „бащата на българския телевизионния театър“. Аз съм един от създателите му. Голямото ми щастие бяха актьорите, без които нямаше да го има – Иван Кондов, Наум Шопов, Николай Бинев, Коста Цонев, Антон Горчев, Васил Димитров, Тодор Колев и др.

Най-свидното място в сърцето му е за непрежалимата му приятелка, сестра, както я нарича – Невена Коканова. Много ме питаха журналисти след смъртта й, няма ли да им дам писмата на Раде Маркович. Истината е, че те никога не са били у мен, каза Павлов. Години наред той е душеприказчик, доверен човек и изповедник на иконата на българския театър и кино. Двамата дори си купуват стогодишна къща в габровското село Иглика, където Невена остава до края на дните си. Седмица преди да почине, тя извика мен и дъщеря си и ни даде един затворен чувал с някакви неща, като поръча да го изгорим. Не знам какво е имало в него, може и да са били писмата, спомня си Павлов.

Невена беше най-близкият ми човек,  тя беше моето друго аз… Забележителна, благородна и силно вярваща  личност. Тя беше образец на това, което вече започва да изчезва  – етиката, каза Павлов. Той разказа за голямото приятелство, което е свързвало Невена и Катя Паскалева. Описа и комичните сутации, когато снимали филма „Матриархат” и  Катя трябвало да гази в ледените води на реката с биволицата Спаска, а Невена тайно й носела малко шишенце с коняк да не й тракат зъбите от студ. Той припомни и случай, когато Невена отрязала не толкова деликтано напорист мъж от публиката по време на турне в Стара Загора, който държал да чуе какво ще каже първата дама на киното на втората дама…

Най-тъжните, но и най-чистите, и светли моменти от живота си, Невена Коканова преживява именно в Иглика. Един местен майстор – бай Димитър, я научил да зида дувари и да говори на камъните като на живи същества. И тя сама си вдигнала огромен дувар за чудо и приказ. Пиели си ракийката вечер с бай Димитър, въпреки ревността на неговата баба Дона – люта балканджийка, която никому не цепела басма. Но която също била завладяна от магията на Венчето и често ходела да се хвали на съседките как актрисата й ходела на гости вечерта в телевизора. И никой не можел да я убеди, че филмите „Тютюн” и” Крадецът на праскови” ги гледа цяла България, а не само баба Дона.

Като разбра, че си отива, Невена тръгна да раздава всичките си цветя на бабите от селото. А те бяха като храсти, на туфи, разкошни мушката, четирилистни детелини… , спомня си Павел Павлов. Какво и да правеше, всичко й се получаваше, говореше на цветята като на живи същества, на животните също, спомня си той. Никога няма да забрави как Невена извеждала на паша  своето собствено стадо от 30 кози и три пръча. Мяташе една гега на рамо и боса, както навремето играеше Жулиета, ги водеше по баирите, казва той. Нейните кози миришеха на сено, на здравец, на теменуги… Бяха толкова чисти! А какво сирене правеше, не спира да се чуди режисьорът. Той изумявал свои гости французи, които не можели да се нарадват на превъзходното козе сирене. Охкаха и ахкаха и все питаха кой го е правил този деликатес, а  Ечка се кипреше до мен и чакаше да им разкажа, спомня си Павел Павлов.  Освен прекрасната си градина, актрисата гледала и много различни животни.

Павел Павлов  не може да прежали и своите близки приятели от гениалния български филм „Козият рог”  Антон Горчев и Катя Паскалева. Не ме е страх да го кажа, но знайте, Доротея Тончева умори Тони, като го пенсионира преждевремонно и той се принуди да кара такси, за да се издържа, заяви Павлов. Голяма трагедия, по  думите му, застигнала и Катя Паскалева – актриса, каквато се ражда веднъж на сто години, която в последните си дни загубила напълно гласа си. Спомня си и Леда Тасева, която играла до последно на сцената, а последното й представление било три дена преди да си отиде от този свят.

Бяха велики жени, не само като актриси, но и като личности. Тъжно е, че ги няма, но имаха толкова осмислен живот, оставиха толкова много, играха толкова смърти, че едва ли тяхната собствена им е направила  впечатление, с присъщото си чувство за хумор заключи накрая Павел Павло.

Павел Павлов получи поздравления и подарък от Община Берковица.