Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики. Празникът е известен като Атанасовден.
Роден през 295 г., на 23-годишна възраст Атанасий е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, те работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в Северна България като Лелинден, Ден на цвекьето или Сладки и медени – табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостивяването на болестта.
През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. В ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци“. Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчват“ децата от шарка.
Българите наричат Атанасовден „сред зима“, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!“
Имен ден днес празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.
Община Берковица честити празника на всички именици като им желае здраве и благоденствие.
