На 22 октомври 2019 г. в Къща-музей „Иван Вазов“, гр. Берковица гостува писателят Юлий Йорданов, където бе представена пред берковска публика книгата му „През февруари при бащата на „Януари“. Мероприятието е по повод честванията на 90-годишнината от рождението на Йордан Радичков.
Книгата е своеобразно преклонение пред дейността, характера и отношението на хората към големия творец. За Йордан Радичков е писано и говорено много, но сигурно има още какво да се добави. С 
успех го е сторил писателят Юлий Йорданов в книгата си „През февруари при бащата на „Януари”. По неговите думи авторът е завладян от „магическата вселена на философа от Калиманица”. Тази вселена Йорданов открива убедително в софийския дом на Радичков, а по-късно – и в многобройните срещи с популярния писател. Една от тях е в Седмото Велико народно събрание, където писателят е народен представител и където, според Йорданов, не се е чувствал много комфортно. Както е известно, Радичков си подава оставката като народен представител. Интересно е словото му пред неговите колеги в парламента, с което аргументира своето напускане с думите: „Никога не бях си представял, че можем до такава степен да занемарим народа си. Озлобление, грубост и безпардонност се разплискваха навсякъде и върху всичко – и от едната, и от другата страна”.
Навлязъл дълбоко в житейския и творческия свят на Радичков, отлично запознат с етапите, през които е преминало изграждането на писателя, Йорданов ни прави свидетели, наред с всичко друго, на драматургическото творчество на своя земляк: „За първи път „Януари” в Монтанския театър”, премиера на „Суматоха” пак там. За Йорданов тази суматоха е една трагикомична сага. „То всички сме в суматохата на живота и съдействаме за живота на суматохата, обаче малцина са в състояние да я опишат” – четем в книгата.
Книгата на Юлий Йорданов талантливо е побрала като в пъстър калейдоскоп много факти, явления, образи, думи, снимки, творби, които прибавят ценни щрихи към познатия образ на Йордан Радичков. Тя подсказва нещо много съществено – че в едно трудно време той намираше начин да каже много истини – иносказателно, със силен подтекст. Точно това го правеше различен и обичан.
За книгата рецензентът й проф. дфн Мюмюн Тахир казва:
„Жанрът на тази книга е интердисциплинарен, т.е. тя е поредица от очерци за личности, събития, художествени творения – литературни вечери, конкурси, изложби, творчески срещи, пленери и пр., обединени от една обща идея – Радичков да бъде представен точно в негов дух и стил. В тази книга покрай Радичков се запознаваме с непознати страни от живота и на Крикор Азарян, Светлин Русев, Георги Чапкънов, Иван Есенски, местни дейци на литературата, изкуството и културата; с техните пристрастия и творческа лаборатория.“
