Малко са хората в днешно време, които истински помагат на ближните си, съчувстват и дори жертват своето спокойствие и благосъстояние в името на една усмивка. Има и такива хора!
Наш съгражданин, приемен родител по проект „И аз имам семейство“, подаде ръка на едно изстрадало, болно и нещастно дете. Осигури му дом, топлина, семейство. Даде му надежда, че има бъдеще, че го чака по-добър живот.
Поради безхаберие от страна на биологичните родителите, почти 13 години момчето е принудено да носи памперс.
Приемния родител решава да проучи състоянието на детето, консултира се с различни лекари, правят се множество изследвания и манипулации и благодарение на него детето бе подложено на дълго отлаганата операция.
В продължение на месец и половина, приемният родител не се отдели от болничното легло на момчето. Грижеше се за него денонощно след дългата и тежка операция. Помагаше му всеотдайно да преодолее следоперативния период, за да се възстанови по-бързо. За него несгодите не бяха от значение. Той искаше детето да чувства неговата близост и подкрепа в този труден момент. Важно бе детето да оздравее.
Защото едва ли има нещо по-хубаво от лъчезарната детска усмивка, от веселите детски очи, от искрената детска благодарност!
А той, приемният родител, не иска слава. Иска само момчето да е здраво, да расте жизнено и усмихнато, да стане достоен гражданин на нашата родина.
Този човек доказа, че да бъдеш приемен родител е първо призвание, а след това професия. Всички ние трябва да вземем пример от него. Да бъдем съпричастни към болката на тези около нас, да сме отговорни и състрадателни, да помагаме на тези, които имат нужда от помощ.
