Двете братчета Иван и Гошко живеят разделени вече шест месеца. Майката ги напуска и тъй като няма кой да се грижи за тях са изведени и настанени за отглеждане в приемно семейство и ЦНСТ далеч един от друг.
Двете момчета тъгуват един за друг.
Благодарение на добрата воля на приемното семейство, при което е настанен Гошко срещите между тях продължават. Но това не е достатъчно! Иван видимо отслабва, другите деца от центъра, споделят, че го виждат често да плаче и се затваря в себе си, не иска да каже какво го мъчи.
При една от срещите с брат си, Иван споделя с приемната майка на Гошко ,че много му липсва и не може да живее без него. Трогнати от изповедта на детето приемните родители взимат решение, на всяка цена да съберат двете деца да живеят заедно.
Въпреки множеството пречки изправили се на пътя им, те успяват! Сега Иван и Гошко живеят заедно, щастливи и доволни, обградени с любов в дома на приемното семейство.
Това е още един пример за успешното изпълнение на проект „И аз имам семейство“ по ОПРЧР в Община Берковица и развитието на приемната грижа в общността.
* Имената са сменени с оглед неразкриване идентичността на децата под закрила.
