„Език свещен на моите деди,
Език на мъки,стонове вековни,
Език на тая дето ни роди,за радост не – за ядове отровни.“
Творчеството на Вазов, оставя ярка следа в родната литература, като достоен, недостижим, велик.
Силен, ярък и непреклонен Иван Вазов безспорно е истински гений на българската литература, колосът, символизиращ родното, олицетворяващ цялото величие на България!
Заслужил с цената на много труд прозвището патриарх на българската литература, Вазов се превръща в духовен баща на нацията , във водач на всички българи.
С рецитал, изнесен от Стелка в 4 клас от 1 ОУ “Н. Й. Вапцаров” и Алекс, Лори ,Теа, Кали 2 ОУ “Христо Смирненски”, чухме стихове на поета.
167 години от рождението на патриарха е повод да изкажем своето преклонение и признателност, да припомним на всички ,че делото на поета и прозаика Вазов е безсмъртно.
