+ Видински митрополит Дометиан
„Младенецът, Който лежи във Витлеемските ясли е упование на всички земни краища”, /патриарх Вартоломей, РП – 2008 г./
Възлюбени в Господа братя и сестри, скъпи любомъдри поклоници на Младенеца Христос,
Отново сърцата ни тържествуват и заедно с ангелите в съзвучие с рождественския камбанен звън издигат глас пеейки и възпявайки „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение” /Лук. 2:14/. “По благодатта на Бог-Отец Единородният Син и божествено Слово Божие, Който е в недрата на Отца, единосъщен с Отца и Светия Дух, предвечният и съвършен Бог, Който е безначален, снизхожда към нас като Негови чеда, ставайки напълно човек, и извършва онова, което е по-ново от всичко ново, единственото ново нещо под слънцето” (Точно изложение на Православната вяра). Това въплъщение на Сина Божи е не просто символично, както въплъщенията на многобройните богове в митологията; то е реалност, една наистина нова реалност, единственото ново нещо под слънцето, което е станало в конкретен исторически момент по време на управлението на император Октавиан Август, сред един богоизбран народ, от дома и рода Давидов (Лук. 2:4), а именно Витлеем Иудейски, със спасителна цел, да достигаме съвършенство, като образ и подобие на Бога.
Събитието на въплъщението на Божието Слово ни дава възможност да достигнем крайните предели на нашата природа, които не се отъждествяват нито с “доброто и красивото” на древните елини и “правдата” на философите, нито със спокойствието на будистката “нирвана” и трансцеденталната “съдба” – “карма” чрез предполагаеми неспирни изменения във формата на живота, нито пък с някаква “хармония” на смятаните за противоречиви елементи на някаква въображаема “жизнена енергия” или нещо друго подобно.
Христовото рождество не ни обещава някакво мъгляво блаженство или абстрактна вечност; то поставя “в нашите ръце” потенциала за лично участие в свещения живот и любов на Бога в едно безкрайно духовно възрастване. То ни дава възможност не само “да получим осиновение” (Гал. 4:5), но също и да станем “участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4).
И когато днес, изправени пред света с цялото му величие и блясък чудейки се как да живеем, как да се спасяваме, пътят е един и той е Христос. Целият християнски род сега се обръща към един Младенец, към Дете, Което лежи в ясли, за да покаже на света, че това „е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия”. (1Кор.1:18) Този Младенец за всяка една християнска душа е вдъхновение за живот, защото: “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”. (Йоан 1:4) Това е нашата вяра, това е нашата надежда, това е и нашата любов, без които не можем да живеем, не можем да съществуваме. Христос каза: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” /Йоан 14:6/. Без Него, човечеството не може да живее и преуспява, защото животът е в Него, спасението е в Него. На това ни учи Рождество Христово, да бъдем свободни, да бъдем личности в Христа – Богомладенеца.
Сега, когато се обръщаме към Светлината-Христос, нека подражаваме на призива Му, по думите на св. ап. Павел „защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина” /Ефесяни 5:9/ Човечеството има нужда да живее в доброта, в правда, в истина, а тези ги няма без Христос. Тогава тези житейски добродетели ще бъдат спасителни и вдъхновяващи човешките същества, когато прозрем и приемем в сърцата си лежащия днес в ясли Младенец-Христос, приемем го в нас и създадем жилище у нас, в което Той да живее. Към това в този момент сме призовани и от Светата Църква, подтикнати да придобиваме не земното, а вечното, не тленното, а нетленното, да събираме богатство не на земята, а на небето за вечността.
Светата Църква няма да престане да възвестява – с цялата сила, придобита през нейния над двухилядолетен опит-че Младенецът, Който лежи във Витлеемските ясли, е “упование на всички земни краища”,
Словото и целта на живота, изкуплението, изпратено от Бога на Неговия народ, тоест на целия свят, за всички човеци и времена.
Споделяйки тази блага вест, нека, възлюбени в Господа братя и сестри с духовност, трезвост и мъдрост посрещнем Младенеца – Христос. Призовани от рождественския камбанен звън да отидем в Божия храм и бъдем едно с Рождественската радост, да я носим в сърцата си, да знаем и помним, че великият и свят ден на Рождество – първенец и начало на всички празници – сипе зарите си, като приканва всеки от нас към духовно въздигане и среща с Вечния по дни, Който стана Младенец заради нас.
От все сърце поздравяваме любезните жители на община Берковица със Светлото Рождество Христово и настъпването на Новата 2013 година, молитствено им пожелаваме да бъдат озарени от светлината на Божествения Младенец, та да подражават на Божествената правда и бъдат достойни чеда на Бога и светата ни Родна Българска православна църква! Амин.
На многая и благая лета!
