На 20 май, в изложбена зала на Етнографски музей – Берковица, беше представен романът „Влахос“, посветен на каракачаните – последните истински номади в Европа. Гостуваха авторите Елена Щерева и Николай Янков. Официални гости на събитието бяха Спаска Георгиева – Зам. -кмет община Берковица, Никола Василев – основател на културно-просветните дружества на каракачаните в Северозападна България и дългогодишен председател на Берковското дружество на каракачаните до 2009 г., граждани. Гостите бяха посрещнати по стара каракачанска традиция с хляб и мед.
Каракачанският етнос е част от българското общество още от дълбоки времена. Отличава се със свой бит и култура, която няма аналог. Каракачани има в някои градове в България като Сливен, Карнобат, Самоков, Сопот и други, както и в нашия регион. Интересът към представените в постоянната експозиция на каракачански костюми сред посетителите на музея е голям. Чрез изнесените беседи, уредниците запознават гостите на града с тази различна и самобитна култура.
Във фондохранилището на Етнографския музей се съхраняват 349 броя различни каракачански експонати. Голяма част от тях музеят е придобил чрез дарения на различни берковски каракачански фамилии. Последното постъпило такова е в края на 2021 година от г-жа Мая Иванова Христова, внучка на Морфа Василева Христова от гр. Берковица (родена 1933 г.). Нейното дарение включва кърпи за глава, торби, чорапи и др., общо 48 броя различни текстилни артикули изработени от баба ù за чеиза на дъщеря ù Виктория Петкова Христова. Част от това дарение беше представено в изложбената зала на Етнографския музей по време на събитието.
Освен чрез постоянната експозиция, през 2006 г. музеят е участвал с изложба на каракачански костюми в Националния Етнографски музей – София.
Историите в романа са автентични. Те са разказани на автора Елена Щерева, която е потомствена каракачанка.
Елена Щерева е родена през 1984 г. в семейство на потомствени каракачани от град Сливен. Завършила е гимназия с преподаване на западни езици “Захарий Стоянов” с английски и немски. Завършва специалност “Индология” и специализация към Централния институт по хинди в Агра, Индия . Защитава магистърска степен за преводач-редактор с английски и хинди (2012). Член на Клуб „Приятели на Индия“. Понастоящем участва в организирането на обучения и комуникацията с клиенти в платформата за онлайн обучение ВЕДАМО.
Гл. ас. д-р Николай Янков е роден през 1984 г. в град София. Завършва специалност “Индология” и специализация към Централния институт по хинди в Агра, Индия. Защитава магистратура по индийско и иранско обществознание и културознание и докторат върху ведическия ритуализъм. Преподавател е по теоретичен и практически хинди и по „Религии и философски системи на Азия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на монографията „Ведическа Индия: мит и саможертва“.
Двамата са автори на книгите: пътеписът за Индия „Химикал, шоколад и две рупии“, сборникът с индийски истории „Прах от нозете“, романът „Влахос“ (2019), както и редица преводи.
