Актуални Новини

„ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА!“

dav

dav

Берковица отбеляза 171 години от рождението на Христо Ботев –  един от най-великите български поети и революционери.

Личността, животът и творчеството на Ботев могат да бъдат изразени с една дума: борба. Борбата на Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най-общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална несправедливост. Ботевата поезия утвърждава идеята за човешкия подвиг и вярата в безсмъртието на борците за свобода и правда. Ботев има един копнеж – борбата, и една мечта – свободата, но тя се постига с много жертви на най-свидните народни чеда.

dav

Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер. Той живее само 28 години, но остава в националната памет, както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

dav

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – “Майце си”.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. “Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”.

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.