На 7 декември 1909 година в семейството на Елена и Йонко Вапцарови, в полите на легендарната Пирин планина, се ражда Никола Вапцаров – бъдещият поет на България, борецът антифашист. Умен, даровит и обаятелен, Никола Вапцаров може да постигне всичко в своя живот, но избира да бъде работник – и така да изрази своята солидарност с изолираните в обществото. В периода 1938 – 1939 г. той пише едни от най-хубавите си творби. А през януари 1940 г. успява да издаде единствената си стихосбирка „Моторни песни“. През 1952 година поетът антифашист е отличен посмъртно с „Почетна награда за мир“. Вапцаров, син на Пирин и Банско.
По образование – моряк. По душа – поет. По творческа мисъл – летец. По призвание – борец.
На 7 декември 1. ОУ “Никола Йонков Вапцаров” чества своя патронен празник. Още в началото на месец ноември Ученическият съвет към училището обяви конкурс на тема „Да знаеш ти живота как обичам! И колко мразя празните химери…“. Според условията на конкурса участията можеха да са индивидуални или групови – с есе, презентация, филм, вестник, рисунка или каквато и да е друга креативна идея. Бяха ясни и критериите – оригиналност на идеята, съдържателност, новаторство, емоционалност на изпълнението, убедителност на представянето. Участниците бяха много, журито – затруднено. Учениците от първи клас рецитираха с чувство Вапцарови стихотворения и изготвиха клип. Второкласниците изработиха цветя с Вапцарови стихове, рецитираха възторжено пред портрета на патрона и също направиха филм. Учениците от трети клас създадоха виртуален вестник с програмата Padlet, а Даниел Врабчев записа интервю с Калинка Петрова – Уредник на Къща-музей „Иван Вазов, която разказа за музея на Вапцаров в родния му град – Банско, с Диляна Генкова – Уредник на Етнографски музей – Берковица, която рецитира „Прощално“ – любимото си Вапцарово стихотворение, и със Станислава Витанова – временно изпълняващ длъжността директор на Музеен комплекс – Берковица, която изпрати поздравителен адрес до училището по повод патронния празник. Четвъртокласниците също се включиха много активно в празника с изготвяне на табла за поета, с които бе украсена сцената на училището, където се проведе тържеството, рисуваха по стихове на Вапцаров, рецитираха с вълнение негови стихове. Пети клас направиха кът с изложба на книги, посветени на поета. А Гергана Кръстева от седми клас писа есе по поставената тема. Междувременно бе проведен и конкурс за рецитал във всеки един от класовете. Тримата най-добри от всеки клас се състезаваха помежду си в две категории – начален и прогимназиален етап. Спечелилите вътрешноучилищния конкурс – Еди Иванова от седми клас и Никол Георгиева от втори клас, се включиха в IX Регионален рецитал „За него – Живота – направил бих всичко“, организиран по традиция от 2. СУ „Никола Вапцаров“ – Монтана. Там те впечатлиха публиката с изпълненията си на стихотворенията „Двубой“ и „Пролет“ и получиха грамоти за отлично представяне.
В деня на патронния празник училищното тържеството бе открито от Татяна Милчова – ЗДУД в Първо основно училище. Бяха чути изпълненията на участничките в регионалния рецитал, изпълненията на вокална група „Китка”, сформирана по Националната програма „Заедно в изкуствата и спорта”, с ръководител Жанета Ангелова, които изпълниха песните „Китчице” и „Недо ле Недке”. А групата за народни танци, с ръководител Димитринка Богданова (сформирана по същата програма), изпълни танците „Лазарки” и „Пиринска младост”.
В края на празника бяха обявени и победителите от конкурса, обявен от Ученическия съвет, а г-жа Стела Вачева връчи наградите на тръпнещите в очакване участници. Трета награда получи Рая Иванова от 4. клас за изработеното от нея табло. Втората награда отиде при 3. клас за изготвения от тях вестник. Първа награда бе връчена на Даниел Врабчев за интервюто с уредниците на музеите в града. А специалната награда бе отсъдена на четвърти клас за рисунките по стихове на Вапцаров.
След официалната част патронният празник продължи с музика и танци, в които се включиха всички ученици и учители.
Вапцаров – нужен ни е и днес, защото и днес човекът лети от волна птица по-бързо, влиза в бой с мъглите, със северния мраз… Защото и днес няма бронебойни патрони за вярата, че животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.