4 декември – ден като всички останали, но за Берковица той е специален. Този ден ни връща далеч в миналото, защото „Народ, който не помни миналото си е обречен да няма бъдеще!“
„Едно славно минало на борческия Берковски край, запазило всички ценности на нацията, служи за основа на бъдещето ни“ – казва Геройко Милчев.
1396 г. пада Видинското царство на Иван Срацимир и с това цяла България, в това число и Берковския край, 
са вече под османско владичество. Черни времена настъпват за българския народ – 5 века разрушения, избивания, отвличания, насилия, робство, верска и политическа дискриминация. Край на тиранията слага Руско-турската освободителна война. Така на 4 декември 1877 г. Берковица е свободна. За събитията през тези 5 века робство и освобождението на родния край разказа Цветана Сотирова от сдружение „Народен будител“. Стихотворението „4 декември“ декламира Донко Росенов от 4 клас при Трето ОУ „Иван Вазов“, гр. Берковица. Певческа група „Здравец“ към клуб „Берковски кестен“ изпълни песните „България“ и „Мраморна Берковица“. В знак на почит и признателност към тези, които с цената на своята младост и своя живот извоюваха свободата на Берковица, общинското ръководство на града под Ком, граждани, ученици, родители и общественици сведоха глави и поднесоха венци и цветя пред паметника на загиналите във Руско-турската война.
Тържественото честване на този важен ден започна и завърши с изпълнения на Младежки духов оркестър-Берковица с ръководител Иван Павлов.
