Днес България отново скланя глава пред най-свидния си син – Апостола на свободата Васил Левски, нашата най-чиста светиня, нашата мярка за човечност и саможертва.
В чест на 182-та годишнина от неговото рождение ликът на дякона грейна в творбите на малките врабчета от Културен център „Йордан Радичков“, които с трепет и вълнение рисуваха на тема: „Левски в моите представи“, вдъхновявани и наставлявани от художника В. Пешков. Събитието се състоя на бул. „Мрамор“ до паметника на Левски в гр. Берковица. Ликът, мислите и заветите на Апостола днес 
стигнаха до всеки възрастен и малко дете чрез родния трибагреник и специално изработени свитъци, които бяха раздадени на присъстващите.
Младите родолюбци бяха поздравени от заместник-кмета Радослав Найденов, който лично им благодари. Като председател на Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните г-н Найденов подари от нейно име 2 професионални статива за рисуване на Културен център „Йордан Радичков“, за да може неговите врабчета да продължават да пълнят залите му с живот.
Организатори на инициативата са Музеен комплекс –Берковица и Местната комисия за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните при Община Берковица.
„Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог… Понякога, макар и рядко, Всевишният прави такива подаръци на народите. Тези негови собственоръчни творения са необясними, защото за тях няма мярка. Те са извън времето: идват, за 
да подготвят умовете на хората за бъдещето, живеят в самота и каквото и добро да направят, то тъй си остава неразбрано. Има храброст, която изпреварва нуждата от храброст… И вашият Левски е тъй необясним. Образ на времето, което ще дойде. И затуй непонятен и дори заплашителен. Но пък във всичко истински…
– Какво значи истински, докторе?
– Как да ти кажа, момиче… Истинско е всичко, което обичаш не само заради него самото, а и за онова, което ти дава мисълта за него… 
Нещата траят кратко, а мислите за тях ни съпътстват дълго… Това е”. (Из романа на Неда Антонова „Първият след бога“, изд. „Факел“)
