Природни забележителности

ВРЪХ ТОДОРЕНИ КУКЛИ

Връх Тодорини кукли е разположен на било Козница, на около 7-8 км източно от прохода Петрохан. Състои се от четири връхчета, които са леснодостъпни от билото. Друга възможност за достъп е изкачване от Клисурския манастир. От върха се открива красива гледка към Берковския Балкан на северозапад, Берковското поле и Врачанския Балкан на север-североизток. Името на връх Тодорини кукли е свързано с няколко интересни легенди за мома Тодора, достигнали до нас през годините. Височината на най – високото от четирите връхчета е 1786 м.

Легенда за връх Тодорини кукли.
Легенда за мома Тодора и хайдутина Иван.
Легендата разказва за красивата и трудна любов на двете млади и влюбени едно в друго сърца – това на личната мома Тодора, и това на юнака левент Иван.
Красива – любовта е винаги красива, когато двама се обичат, а трудна – защото тя се е случила по едно от най – трудните и тежки времена за Българския народ – турското робство, в онези мрачни времена, когато паши и бейове са безчинствали по нашите земи, убивали, грабели и насилвали. В онези времена Българите са наричани „рая“, били са смазани и потиснати, и само народните закрилници – хайдутите, са били надежда и упование за народа.
Тодора била чудно хубава мома, красива, умна, работна, весела, гиздава, за радост на всички наоколо. Тя била родом от село Спанчевци, в подножието на планината, и близо до Берковица. Иван бил напет момък от близкото село Заножене /сега квартал на гр. Вършец/, висок, силен, красив, смел – байрактар на хайдушката чета, която се борела против турските безчинства в района на Берковица.
Любовта между двамата била силна, дълбока и искрена. Те се врекли един на друг във вечна обич, и определили ден и час в близката църквица /сега Клисурски манастир/ да се венчаят. Когато денят дошъл, Тодора поканила своите най – близки дружки, а Иван хайдушката дружина, да бъдат свидетели на тяхната любов. Но зли и завистливи езици предали младите, като разказали на Берковския бей за предстоящата венчавка. Беят отдавна бил хвърлил око на Тодора, няколко пъти изпращал дарове, с надежда да я придума да заживее в харема му, но без успех. Щом чул новината, беят събрал потеря и препуснал лудо, обградили църквата, и извикали на сватбарите да се предадат. Захванал лют бой между българи и турци. Хайдутите, заедно с Тодора и нейните дружки пробили обръча, и се насочили към планината. Тогава хайдутите заели позиции и започнали борба на живот и смърт с потерята, а на девойките казали да бягат. Всички моми избягали, само Тодора останала до своя любим. Но турците били много, и лека полека редиците на хайдутите оредявали. Скоро турски куршум пронизал сърцето на смелия байрактар на четата – Иван. За да се покажат пред бея, турците побързали да отрежат главата му. Като видяла края на любимия си, Тодора побягнала нагоре към върха, а потерята след нея. Когато се изкачила на най – високото, тя с ужас видяла как турците обграждат върха отвсякъде. И тя решила – без своя любим, и в харема на бея няма да живее. И започнала да украсява с даровете, които успяла да вземе със себе си дърветата, храстите, скалите наоколо. Това били даровете, нарочени за сватбарите. А преследвачите вече затваряли обръча самодоволно. Тъкмо когато най – близките протягали ръце и се надпреварвали кой ще я хване, Тодора скочила в пропастта. Така красиво украсените като кукли връхчета станали „ Тодорини кукли“, а легендата разказва за силната и безмерна любов на мома Тодора и нейния любим – хайдутин Иван. В чест на смелия байрактар, в покрайнините на село Заножене хората кръстили най – хубавата ливада на негово име, там, където Иван пасял добитъка си, преди да стане хайдутин. И днес над парка на град Вършец може да се посети и види – „Иванчова поляна“. Така двамата влюбени завинаги са вперили нежен влюбен поглед един в друг – Тодора отвисоко, от връх Тодорини кукли, а Иван – от красивата Иванчова поляна.
Историческите факти сочат, че в Берковския край са се подвизавали голям брой хайдушки чети. Това са четите на Ангел Войвода, на Момчил Войвода, на Стефан хайдуко от Гушанци, на Димитър Джунин, на Маринко – комита от Черкаски, на Ердан Войвода, на Войводите Коста, Яким, Вълчан, Мартин, на Минча Войвода. На байрактаря на една от тези чети мома Теодора е дала сърцето си.
Легендата за Тодорини кукли е обобщена и преразказана от Илиян Иванов.