Къща музей “Иван Вазов”
В централната част на град Берковица, в непосредствена близост до Берковска река и под хълма Калето, се намира една от най-красивите къщи в града. Това е къщата, в която е живял около година и половина патриархът на българската литература Иван Вазов.
Къщата, известна в Берковица като Ипеклийската, представлява интерес в архитектурно отношение. През 1940 година е определена като народна старина, а през 1964 година е обявена за архитектурен паметник от национално значение. Строена през втората половина на 18 век, със запазена архитектура, две вътрешни бани и уникални резбовани тавани.
На 21 юли 1957 година Вазовата къща отваря врати за посетители. Днес първият музей в града е част от 100-те национални туристически обекта на България.
Постоянната експозиция запознава посетителите с живота и творчеството на Иван Вазов, който живее в Берковица от 07 март 1879 година до 18 септември 1880 година. Назначен за председател на Берковския окръжен съд, младият Вазов заема висша длъжност в новосъздалата се държава. Служебните задължения и отговорности не му попречват да продължава да твори. Негова муза е величествената берковска природа. В един от спомените за живота си в Берковица, той развълнувано пише: „А каква чудна природа тука! Каква красота в това непознато райче…”
В Берковица той написва три стихотворения, посветени на красотата на Берковския Балкан – „На Ком”, „На детето” и „Малини”. Тук са написани и поемите „Грамада” и „Моята съседка Гмитра”.
Иван Вазов напуска Берковица, защото закриват съда в града и заминава за Пловдив. Там той създава поемите „Загорка” и „Зихра”, повестта „Митрофан и Дормидолски”, третата част от романа „Нова земя”, които са на берковска тематика.
Творецът остава с мил спомен за Берковица. Минавайки по-късно от тук той споделя: „А тебе, Берковице, привет благодарствен от твоя някогашен случаен гостенин”.
