Природни забележителности

МЕСТНОСТ АШИКЛАР

Местност Ашиклар е разположена на 2 км. южно от град Берковица. Състои се от обширни ливади, намиращи се в подножието на планината. Мястото е подходящо за разходка край града, разкриващо красиви гледки към околностите на Берковица и към Врачанския балкан. Наблизо се намира и интересно място/ливада с огромен бор по средата/, познато на Берковчани като „Самотният бор“, за което съществува интересна легенда.

ЛЕГЕНДА ЗА САМОТНИЯ БОР
Богдан бил млад и красив овчар. Имал и дарба, та като засвирел на гайдата си, дори птиците се заслушвали. А жените и момите, работещи на полето, по-леко понасяли тежкия изнурителен труд, като слушали вълшебната музика. А Богдан тичал около стадото си пъргаво, свирел весели мелодии, и току поглеждал къде е стигнало слънцето, и сърцето му биело лудо – скоро ще прибере стадото и ще се види с любимата Радойка.
Радойка била мома красавица, за чудо и приказ. Някои я сравнявали с красотата на най – красивите и нежни цветя, други се възхищавали на усмивката на девойката – топла като слънце, трети намирали прилика между блестящите и очи и яркото сияние на звездите нощем. Когато излизала на полето да работи, или за вода до кладенеца, ергените въздишали по нея, а по – възрастните се чудели откъде се е взела тази неземна красота у това момиче, и със скромност, по – голяма даже и от нейната красота.
Обичали се Радойка и Богдан, с онази красива и силна любов, за която песни се пеят и легенди разказват. Обичали се и се врекли – един за друг да бъдат, и един на друг да принадлежат, под венчило заедно да минат.
Тежки и мрачни били онези години за Българския народ под робството на турците. Нямала право раята нито на живот, нито на радост, нито на любов. Изедници и душмани върлували навсякъде по Българските земи, грабели, колели и насилвали без някой да им търси сметка. Такъв изедник, зъл и жесток бил Берковския бей. Научил той за красивата девойка, и пратил да я отвлекат. Прибрал беят мома Радойка и я заключил в харема си против волята и. Направил клетото момиче една от ханъмите си.
Не минало много време и Радойка се поболяла от мъка по любимия си и своите родители и близки. Плачела тя денонощно и слабеела, и нито скъпите подаръци, нито многобройните слуги, които се грижели за нея, могли да я утешат. Като видял бея, че Радойка от ден на ден става все по – зле, решил да опита да я лекува. Обявил той, надлъж и шир за болестта на Радойка, разпратил за лечители, знахари, баячки – който я излекува, голяма награда го чака.
Разбрал Богдан за болестта на любимата си, натъжил се още повече, и решил да опита да види Радойка поне за малко. Отишъл той при бея и му казал че ще опита да я излекува, но трябва да го оставят насаме с болната. Лекувал Богдан Радойка три дни, и на третия ден я излекувал – станала тя от леглото здрава, весела и засмяна. Нали била видяла своето мило либе! Сърцето и биело до пръсване – от радост че Богдан е при нея, и от мъка че пак ще го загуби.
Извикал бея Богдан, и попитал как да го възнагради – да каже какво иска: злато, коприна, накити, скъпоценни камъни, стада, коне….
А Богдан отговорил: нищо друго не искам, само Радойка ми дай!
Пребледнял бея, и начаса разбрал какво е излекувало Радойка, досетил се за голямата любов между младите. Приискало му се веднага да убие Богдан, но някак си се въздържал, и му казал да отиде на другия ден и да я вземе. Щастие неземно обзело овчаря, цяла нощ не мигнал, и едва дочакал изгрева, за да се яви пред портите на бея.
Когато обаче почукал, пред вратата изнесли безжизненото тяло на любимата му. Със сълзи на очи Богдан взел мъртвата девойка на ръце и бавно я понесъл към планината. Когато достигнал най – високата и тучна ливада, където пасял животните си, и където Радойка идвала да му носи студена водица, Богдан оплакал и погребал своята любима. След време на мястото израснало високо и силно дърво – бор, символ на голямата и силна любов между Богдан и Радойка. И днес това дърво е там, близо до местността Ашилклар над Берковица, любимият на Берковчани Самотен бор, напомнящ на самотния и тъжен Богдан. А през топлите летни вечери влюбени двойки се разхождат наоколо, и посещават Самотния бор, за да се закълнат в любов и вярност.
Легендата за Самотния бор е обобщена и разказана от Илиян Иванов.