На 21 януари преди 14 години България и Северозападът изгубиха един от най-достойните си хора. За Радичков си спомня всеки и се прекланя пред един от най-светлите ни умове. Той е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Показателен е фактът, че Радичков два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература.
На 21 януари 2018 г. в храм „Рождество Богородично“ в град Берковица бе отслужена панахида в памет на Радичков. На нея присъстваха Председателят на ОбС Иван Кирилов, Румян Горков-общински съветник и директор на ПГ „Д-р Иван Панов“, в която е учил Радичков, членове на Сдружението на краеведите от Община Берковица, учители, ученици, представители на администрацията и граждани.
В краткото си слово краеведът Мария Иванова подчерта, че мястото на панахидата не е избрано случайно. Храм „Рождество Богородично“ е мястото, където родителите на младия Радичков са потърсили изцеление и утеха, когато той е изгубил временно говора си. Историята разказва, че малко след като са си тръгнали от църквата, на път за Калиманица, Йордан Радичков възвърнал говора си.
„Когато Бог създава човека, то той прави една чернова на човек. С надеждата, че самият човек ще се запретне да работи върху черновата, да я изглажда и усъвършенствува. Обаче човекът свикна с тази чернова и заживя с нея, като не пропуска от време на време да се оплаче и от съдбата си. Човекът е таквоз нещо, че като поправи една грешка, на нейно място прави две нови грешки”.
(Йордан Радичков)
